(Още една курсова работа…)
След Великото преселение на народите политическата карта на Европа е твърд пъстра, а градените с векове административни връзки между отделните части на Римската империя и съзнанието на гражданите и като принадлежащи към една общност изчезват заедно с нейните руини. Християнизирането на варварските племена, настанили се в земите на някогашната империя полага основите на приобщаването им към общи ценности и става основна отправна точка за консолидирането им и превръщането им в единна общност със съвместно бъдеще. Християнството създава общата европейска история, полага корените и определя развитието на европейската цивилизация и бележи по характерен начин развитието на Европа и до днес.
Християнството създава предпоставки за приемственост между Римската империя и Средновековния свят. Характерните черти на религията да обхваща широки социални бази предопределят възможността и да хомогенизира населението на европейския континент и да създаде условия за единно образование и формиране на усещане за общност. През този период на политическа разпокъсаност църковната организация като наддържавна, надетническа и надкласова структура осигурява единството на жителите на Европа. Тя става основа за консолидирането на европейското общество през XI– XIIIв. и осъзнаването му като общност въз основа на разграничаването от нехристиянските народи и чрез Кръстоносните походи създава предпоставки за разширяване на влиянието на Запада и за относителното му единство и в политическо отношение- благодарение на господството на папоцезаризма. Християнската религия заляга в основата на възпитанието на възгледите на европейските елити и така става база за изграждането на европейската цивилизация и нейна особеност, без която не бихме могли да си представим Европа и днес и която до голяма степен предопределя хода на развитието и. В нейно лице твърде различните европейски етноси намират средство за обединение и градят общото си бъдеще.
По времето на феодалната разпокъсаност на Европа усещането за общност у европейците се формира главно благодарение на християнството. И докато европейската идея си остава предимно елитарна, църквата обхваща широки социални слоеве от обществото. Основна предпоставка за това е доктрината и, която заимства елементи от много религии, придавайки им свое значение (вярвания от страните от Близкия Изток и Средиземноморието, влияние от стоицизма и традициите на неоплатонизма, елементи от юдейската религия и др.) и успява успешно да се приспособи както към нуждите на властта, така и към тези на бедното и потиснато население. Това е и обяснението за масовото и разпространение още от времето на Римската империя, а успешното и приспособяване към особеностите на строежа на Средновековното общество- висшият църковен клир има редица общи черти и привилегии със светската аристокрация, а селските и градски свещеници- съответно със селското и градско население, обезпечават устойчивостта и като един от стожерите на средновековния живот в Европа. Принос за това има и фактът, че Римската църква е единствената голяма обществена институция, оцеляла през прехода от Стария свят към Средновековието, което обосновава и по-късните претенции на папата за доминация на духовната власт над светската. Господството на религията в ежедневието на средновековния човек определя и мощта и на силно унифициращ фактор. Затова Карл Велики подчертава необходимостта от утвърждаване на християнството сред различните етнически групи в неговата империя и укрепва политическото единство в завоюваните територии като си обезпечава и духовно такова чрез издаване на закони за християнизиране на езическото население от завладените територии. Щедростта му към църквата, единната църковна догма, както и събирането на данъци и изграждането на структурата на църковната организация в Източна Фризия, Саксония и други региони от Франкската държава позволява консолидирането на различните етноси и формирането на единна народност в бъдеще. Дори и по време на периода, когато папския престол се намира под властта на чужди сили, църквата в лицето на европейските си структури продължава да създава нови организационни звена и да се развива, което доказва превръщането на християнството в една от основните характеристики на жителите на европейския континент, която ще продължи да определя спецификите на общото им развитие и ще положи основата на общото им бъдеще и духовна близост.
Нарастването на влиянието на църквата и религията в европейския средновековен свят, както и практикуваният на Запад папоцезаризъм закономерно довеждат до отъждествяването на Европа с Християнско царство. Времето на XI- XIIIв. е и периодът на най-силна консолидация на западноевропейското общество, за което допринася и естественият стремеж към противопоставяне на външния враг- нехристияните, заплашващи границите на Европа (викинги от Север, маджари от Изток и араби от Юг). В своята карта на Европа Валшпергер представя християните като малка общност, заобиколена отвсякъде от неверници, които населяват по-голямата част от света, а навигационните карти с практическа цел- т.нар. портолани, очертават границите на християнския свят, което е доказателство за ясното разграничение на жителите на Европа от тези на останалите континенти въз основа на религията и за значението на това разделение в ежедневието на европейците от Средните векове. Израз на това противопоставяне, както и на силната консолидация на западноевропейското общество са Кръстоносните походи, които оставят дълбоки следи в европейското общество и психология, а участието на хора от различни социални слоеве е пример за спояващата сила на християнството сред всички социални групи. Те допринасят както за колизията между Западното и Източното християнство, така и за заздравяването на чувството за общност у западноевропейците и за формиране на усещането за превъзходството им в сравнение с жителите на останалата част от света, което за дълги години ще остане характерен белег на европейската цивилизация.От тази гледна точка установяването на кръстоносците в Палестина и създаването на голям брой малки княжества по европейски модел може да бъде разгледано и като първия (макар и още неосъзнат като такъв) опит за колонизиране и разпространяване на европейската култура, световъзприемане и начин на живот сред други народи. Но трябва да бъде отбелязано, че кръстоносните походи са основани не на съзнанието за собственото превъзходство и необходимостта от разпространяването на една по-висша цивилизация сред неверниците, колкото на враждебност към непознатата култура, насърчавана и от църквата. Кръстоносните походи са както следствие, така и причина за по-нататъшното засилване на папската власт и установяването на папската теокрация в Европа през XIIIв., която спомага и за увеличаването на политическото влияние на Западния свят и установяването на доминиращото му положение в международните отношения и за в бъдеще. Църквата спомага за развитието на западноевропейското общество и в икономически аспект като осигурява необходимите големи заеми, с които нито евреите-лихвари, нито християнските търговци разполагат по това време и се адаптира към еволюцията на обществото като същевременно го задоволява с необходимите му духовни лозунги. През този период много автори използват понятията Европа и Respublica christiana като взаимозаменяеми, което доказва огромната роля на християнството и църквата в европейските общества.
Християнството има решаващо значение и за формирането на европейската общност от елити. Въвеждането на схоластиката като метод на обучение на единни философски възгледи и широкото изполване на латинския език като език на образованите хора в Европа създава паневропейска мрежа от елити- т.нар. Respublica Litteraria, съществуваща паралелно с идеята за Respublica christiana. Християнството повлиява и на архитектурните стилове и изкуството- готическият стил се разпространява в цяла Западна Европа, а строежът на катедралите допринася за консолидирането на общността и усещането за приемственост между поколенията чрез общото дело за дълъг период от време. То има основна роля и във философията на хуманизма, който, въпреки че отрича принципите на схоластиката, се основава на християнството и идеята за човека като божие творение, чиято житейска цел е постигането на съвършенство, с което да се доближи до Бога. Паневропейският характер на хуманизма показва наличието на общи условия за възникването му, подготвени от християнството като консолидиращ фактор, който предоставя и възможност за еволюция на европейското общество. Значението на християнството за хуманизма доказва и най-видният европейски хуманист Еразъм Ротердамски, който в своите “Кратък наръчник на християнския войн” и “Жалби на мира” порицава разединението между християните и подчертава, че Европа е християнски континент, а географското име, което разделя народите, не е от значение и не е способно да разцепи единството на вярата. Първият опит за съставяне на обща история на цивилизацията- произведението на Волтер “Essai sur les moeurs de l’espirit des nations”, може да се приеме за светската форма на представата за Християнския свят. Препоръките на френския абат Бодо за християнизирането и въвеждането в европейската цивилизация на американските индианци доказват неотделимата връзка между понятието Европа и християнската религия. Неразривната и връзка с постиженията на европейската култура потвърждават в произведенията си и европейските романтици Новалис и Шатобриан.В есето си “Die Christenheit oder Europа” Новалис призовава към възраждане на християнството и утвърждава, че националните граници са без значение, а в “Genie du chrsitianisme” Шатобриан възхвалява основополагащото и благотворно въздействие на християнството върху всички области на живота и изкуството- музика, поезия, архитектура и др. Това показва, че Европа си остава християнски свят не само в контекста на турската заплаха, а и за много години напред. Християнството определя културния и облик и специфичната менталност на населението и като заляга дълбоко в основите на европейското общество още от възникването му.
Преоценката на християнското Средновековие придава историческа обосновка на идеята за Европа- тя получава дефинирана и развита историческа перспектива. Християнството се превръща във връзката между ценностите на Античния свят и Средновековна Европа, когато всички други връзки изглеждат прекъснати. То пренася традициите на античния рационализъм и го превръща в неотменна част от светогледа на европейците и прави възможно възникването на специфични единствено за тази част на света феномени, които са основни характеристики на европейските общества. В негово лице Монтескьо открива една от предпоставките за формирането на хуманизма. Християнството има решаваща роля и за преодоляването и постепенното претопяване на различията между народите, населяващи Европа като формира ежедневен стереотип на поведение и менталност не само у елитите, но и сред широките маси.Паневропейската църковна оганизация прави възможно създаването на сходни за повечето европейски страни институции и закони, което пряко кореспондира с възможността за едно бъдещо политическо обединение на държавите от европейския континент, основано на вече създадената духовна близост.
Използвана Литература:
Александров, В. “История на европейската идея”, 2000
Велева, М. “Идеята за обединена Европа в историята на стария континент”, 2006
Льо Гоф, Ж. “Цивилизация на средновековния Запад”, 1997
Николов, Й. “История на средновековния свят”, 1994
Робъртс, Дж. “История на Европа”, том I, 1999
Уилсън, К. “История на европейската идея.Антология”, 2004
Но това не означава, че вече не обичам или че ще спра 
за планетите- гиганти, обща информация, сравнителни характеристики, плътност, маса, температура, химически строеж, атмосфера и спътници
