Напоследък нещо нямам вдъхновение, а все трябва да запълня блога с нещо, така че… (а и ме е обхванало едно такова носталгично настроение 
Развитието на личността- функция
Човекът е вечно устремен в някаква посока, вечно пътуващ и търсещ.Човешката личност е уравнение със своите константи и неизвестни, които предопределят нейната траектория- жизнен път.Развитието на човека и живота му е функция на него самия и неговите качества.
Така разгледан, животът на човека е предварително предопределен от константите в уравнението.Това не означава, че съдбата му е непроменима, а че човек не може да избяга от себе си.Личността на човека се проявява и развива фенотипно, но в това се включва и генотипният и състав- константа.В този смисъл в живота има съдбовност.Константните величини предопределят определен тип развитие на графиката, основните посоки в живота на човека.Като променливи могат да се възприемат житейските условия и различните обстоятелства, в които попада индивидът.Така неговата личност- функцията, се превръща в единно цяло от променливи и константи- предопределеност и случайност и свободен избор.Тогава човек не е пълен господар на себе си, той е ограничен в свободата си.Човешкото развитие не може да бъде непрекъсната функция.Човешкият живот винаги се стреми към безкрайността, но никога не може да я постигне заради тленността си.В този ред на мисли ако възприемем изпъкналата и вдлъбната графика на функция като екстравертен и интровертен тип на личността, то човекът е ограничен също и в познанията си и в двете области- външната и вътрешната.Също така не би могла да се открие и разлика в ценността на познанието за света и за себе си- екстравертният, „дълбаещ“ навън, и интровертният, „дълбаещ“ навътре, при еднакви променливи и константи на функцията достигат еднаква по модул най-висока точка в познанието си, както и еднаква по модул графика на функцията.Следователно екстремалната точка, най-високата точка на познанието, зависи от качествата и обстоятелствата в живота на личността.Но познанието не е еднозначна категория.По-високата екстремална точка, до която достига графиката, означава същевременно и по-“тясна“ графика, по-малък обхват на познания по абсцисата за сметка на ординатата, и обратното.Тесният специалист губи общия поглед върху нещата, който всъщност представлява познанието.Цялостната представа, т.е. графиката, която обхваща по-голяма част от абсцисата съответства на философът- като тип личност, която се интересува от истината за света като цяло, а не от строго профилираното знание.Най-хармонични личности в този смисъл са тези „с периодична функция“.Но периодичността означава също и неопределеност, непринадлежност към нищо конкретно, несигурност.Периодичността на функцията може да бъде разгледана също и не като личностна, а като житейска характеристика.Тогава тя означава повторяемост, монотонност, „сиво ежедневие“ и е ограничение за развитието на личността.Защото за да върви напред, към нови неща, човекът трябва постоянно да „поглъща“ и анализира новото около себе си.За да развие потенциала си и да се чувства пълноценен човек се нуждае от разнообразие.Тогава графиката, която огражда по-голяма площ с абсцисата, и има повече инфлексни точки обхваща по-голяма част от координатната система, т.е. по-голямо количество интереси на личността в различните области и по-голяма вероятност за човек да открие себе си.Инфлексните точки могат да бъдат разгледани и като „житейски превратности“, обрати на съдбата, които поставят човека в екстатични, гранични ситуации на промяна и прозрения.И така, както подобна графика има по-голям допир с околното пространство, личността, имаща по-богат житейски опит, е по-богата и на познания и заключения за себе си.
Функцията на човешката личност се стреми към вечността и познанието, към безкрайността- трансцендент, по абсцисата и ординатата.И графиката на функцията е вечната граница, ограничаваща човека в житейския му път, но и определяща го като личност.
(първа награда в училищното състезание за математическо есе в категория 12 клас)
